Тази сутрин се събудих за пореден път с чувството, че може би поставям децата си в едно неловко положение, някак изолирани от общия ентусиазъм по празника 8 март. За пореден път не бях купила букети на учителките в училище и в детската градина. Не че не съм го правила – напротив. Но някак ми е изкуствено и неприятно да ги уча да почитат този празник по такъв начин. За мен това е денят на мама. За учителките има други дни и те са доста повече от този един едничък мамин ден. Поздравяваме ги всяка година със започването на учебната година. Специални пожелания получават и по случай 24 май. Почитаме ги и на 5 октомври, който е Международен ден на учителите.
Не ме разбирайте погрешно – уважавам учителите. Много! Възхищавам им се! Обаче не ми се връзват с 8 март. Ами ако учителят е мъж?!? Не разбирам логиката да се носят цветя на учителките. Точно по какъв повод, моля ви? Защото са жени? Или нечии майки? А защо тогава не сме подарили цвете на бабите, на съседките, на приятелките на мама и на всички познати жени наоколо?
Наистина ми е трудно да обясня на децата масовото подаряване на цветя на учителките в този ден. У дома това е Денят на майката. В същото време съм раздвоена от опасенията дали няма да се почувстват „аутсайдери“ в малцинството от не-подаряващи-букети-на-учителките-на-8-март деца. Ех, надявам се, че приемат нещата така, както твърдят – с увереност в собствените си вярвания.
В търсене на следата на 8 март, написах това за Дневника на мама.
Родителство 