Снимка: http://fridaytea.jigsy.com/
Петъчният ден в офиса понякога е доста натоварен, но днес свърших спешните неща бързо и си ровя из нет-а с очакване да ми доставят поръчаната пица (отдавна не ми се е случвало да ям готова пица, време беше).
Винаги, винаги, когато съм гладна, съзнателно или не попадам на фууд блогове. Сега се зачетох в рецептите на Love Bites. Мернах из Facebook последната рецепта за кюфтенца с гарнитура от печен чесън и разтопен камембер и слюнките изпълниха устата ми само при мисълта за вкуса… Знам, че у дома ще съм единствената, която ще яде гарнитурата :), но за кюфтенцата може да има и други желаещи, затова започвам да правя списък за пазар.
Утре е събота, така че по-добре днес да напазарувам необходимите продукти. Представям си как утре за обед ще привлека тримата мъже у дома към масата и започвам да допълвам списъка, за да има за всеки по нещо. Чесънът както винаги няма да впечатли никой освен мен. Малкият е щастлив стига да има няколко кюфтета или друго смляно или нарязано и изпечено тревопасно в чинията си, така че за него не се притеснявам. Баткото няма да се впечатли от кюфтенцата, така че за него е добре да потърся пресни картофи, може би и хубави свински наденички, които да направя в тесто. Сещам се, че за мен е добре да има и салата, затова разравям блога нататък и виждам много приятно предложение за салата от спанак с ябълки и козе сирене, с добавка брускети с домати, босилек и пармезан. Мяркам на снимката, че има добавен и портокал в салатата, въпреки че го няма в рецептата. Списъкът ми за пазаруване набъбва, а и се сещам, че трябва да добавя традиционните и почти ежедневно купувани у дома мляко, яйца, кашкавал… Трябва да намеря и хляб със сушени домати или поне лучен хляб, за да е пълно удоволствието от храната.
Започвам да правя сметка през кой магазин за кои продукти трябва да мина и косата ми настръхва все повече докато си представям колко места трябва да обиколя за пореден път, за да имам удоволствието да изпълня менюто, което съм си избрала. Смятам времето до идването на пицата, изяждането й, минаването през няколко магазина и пристигането навреме пред детската градина. Започвам да разбирам как няма да ми стигне. В 16.00 ч. трябва да съм кацнала пред детската за малкия – днес за трети път тази година е решил, че ще спи там и не ми е удобно да разкарвам баба му да го взима отново следобед. Намирането на място за паркиране на някои от местата е с шансове, почти равни на това да ме уцели светкавица по време на гръмотевична буря. А не мога, не мога да се сетя за място, откъдето да купя всичко в списъка накуп… Дори и да не е накуп, но поне да не налага обикаляне на три столични квартала. За пореден път започвам да съжалявам, че в града ни няма от тези пазари, присъщи на някои ориенталски градове или пък такива, известни с любовта си към хубавата кухня, където можеш да намериш всичко накуп – от най-простата храна до редки подправки като шафран или пък семената от копър, които в София трябва да търся в аптеката. Не че няма да прекарам отново толкова време в захлас на подобен пазар, но пък „удоволствието” от шофирането по разбитите улички, заобикалянето на ремонтните дейности по тях, изчакването на бусове за доставки да маневрират „обръщане” по еднопосочна широка два метра уличка и паркирането ще си ги спестя с голям кеф.
Тъй като храната се бави, а аз вече съм се пренесла в друг свят, тръскам глава и се захващам с практичната работа да намаля списъка с покупки така, че да мога да се вместя в ограниченията на местожителството си и на 24-часовия ден. Чудя се как след като Айнщайн бил измислил това за пречупването на времето, не се е намерил някой да го оползотвори практически и да можем да си правим чупки в деня напред-назад, за да ни стигне той за всичко. Например, сега се чупя със списъка за покупки три часа назад, когато още не съм гладна и денят е пред мен, а магазините не са претъпкани от хора с ей-такива уикенд торби, пазарувам си каквото си искам, складирам го в хладилниците на офиса и после правя нова чупка към момента, в който идва пицата. Не за друго, ами за да не трябва пак да мина през работата, дето вече така или иначе съм я свършила. Не ме разбирайте погрешно – няма лошо да си я върша, ама нали вече е свършена… Хапвам пицата, после правя чупка във времето така, че да мога да съм точно в 16.нуланула пред детската – обичам да шофирам, но нямам против да си спестя преживяването и защо да не използвам чупките във времето, а, а?
Ах, пицата идва точно в момента, в който се усетих, че вместо да съкратя покупките до поносимо за носене и обикаляне количество, съм дописала две-три неща ей-така, без да искам, докато си правя чупки из времето.
Предполагам, че като се нахраня ще погледна по-спокойно на ситуацията и ще намеря най-доброто решение за утре. Като например да се разходим с децата до библиотеката с много закъснелите за връщане книжки и по пътя да вземем хрупкав хляб, сушени домати, пушени моцарелки, прясно масло и с доволно количество чубрица или босилек според личните предпочитания, да хапнем импровизирано след прекарана на чист въздух и слънце съботна сутрин. И без това, мъжът ми май ще работи.
Сега, сещате се, гладна съм…
Родителство 