По принцип не пиша за темите от деня. Те са като клечка кибрит – пламват и в миг угасват. Тези дни обаче ме жегна една от поредните виртуални кибритени клечки.
Историята с изхвърлянето на Христо Ботев от учебниците ме накара да се замисля как се промъкват новините на деня в домовете и главите ни.
Отдавна не гледам телевизия и особено новини по телевизията, които се посветиха от едно известно време на политически угодни вести. Като цяло обаче съм обществено ангажирана личност, интересува ме какво се случва по света и у нас и не искам да оставам встрани от гражданската си позиция. Затова разчитам на онлайн медиите, на блогъри, които уважавам, а във Фейсбук си имам приятели, които следя заради ценното им мнение и възгледи относно случващото се съвремие.
Преди няколко дни прочетох в онлайн медия, че е излязъл доклад на Комисията за защита от дискриминация по повод учебното съдържание в основното училище. Тъй като темата живо ме интересува, попрехвърлих доклада, който е доста обемен и е качен на сайта на комисията. Направиха ми впечатление определени заключения, на които не им е мястото да ги обсъждам сега. Но никъде не срещнах нещо, което да ме обезпокои по отношение на оставането на Христо Ботев в учебниците на децата ни. Затова бях много изненадана, когато ден-два по-късно прочетох това изявление някъде из Фейсбук в цитирана статия от друга онлайн медия. Наред с това вече се вихреха дискусии и мнения как сме готови да затрием българското, създаваха се фейсбук групи в защита на Ботев и прочее онлайн дейности. Явно дискусията е придобила такова обществено значение, че дори министър Игнатов се включил с „извънредно“ изявление, за да потвърди, че Ботев остава в учебниците.
Иска ми се да попитам всички подкрепили „протеста“ ЗА оставането на Ботев в учебниците направиха ли си труда да прочетат макар и по диагонал въпросния свободно достъпен доклад? Всички, коментирали как ще затрием българщината, всички, толкова милеещи за родната история и народност – кой отдели 30 минути от времето си днес, за да потърси с Find функцията името на Ботев в доклада и да види каква е истината?
Не искам да заемам позиция дали и кой трябва да влезе в учебниците по история, литература и прочее. Нито как са написани и какво целят. Не искам да засягам и въпроса защо писмото на „Просвета“ се изтълкува така еднозначно. Това си е една цяла отделна тема, която има нужда от повече от няколко реда внимание.
Замислих се за всички онези протести и недоволства от последните няколко месеца и години – колко от тях са се развихрили по подобен повърхностен начин, подклаждани от нечии интереси и половинчати истини, публикувани в търсещи сензация и печалба медии? А колко от тях всъщност са плод на повърхностната интелигентност на масовия българин, особено ярко изразена в социалните мрежи? Колко често ни интересува истината или „клечките кибрит“ са по-удобния начин да се чувстваме съществени и обществено-полезни? От отговорите на тези въпроси ме е страх и може би дори и мъничко срам, така че не искам да ги знам. И все пак – къде е истината за това, което се случва около нас? Как да открия на кого мога да вярвам в общество, в което най-естествената трибуна на свободното слово – медиите и тяхната аудитория, не търсят и не се интересуват от истинските неща, не проучват, не разследват, за да може да има обективно представена информация?
В глобален свят, подвластен на толкова обилно количество информация, медиите се превръщат в бързооборотен сектор с подобни правила – ако не си „продадеш“ бързо новината, има голям шанс тя да се „развали“ (или пък истината да излезе наяве). Умението да обработваме, отсяваме, анализираме и обобщаваме информация става все по-ценно и дори екзистенциално в нашето съвремие. Някак разчитам, че в България хората израстват и търсят истината въпреки многото подвеждаща информация и „кибритените клечки“ в прайм тайм.
Но може би греша и да се търси истината и различните гледни точки е просто старомоден копнеж за идеалисти, отмиращи в историята. Такива, които нямат място в учебниците.
Родителство 