За мен

Дълго време се чудех какво да напиша за себе си. Не знаех как да се самоопределя – като майка на две деца, като работещо момиче, като автор или творец на малките успехи от деня, като мечтателка, взираща се в хоризонта на живота. Напоследък съм по малко от всичко това взето заедно, все повече превръщащо се в едно цяло, което ме радва и вдъхновява, защото вярвам, че животът не е съединен от сегменти, а трябва да бъде едно цяло и в същото време да е разнообразен и цветен, изпъстрен с различни нюанси на преживяванията и моментите.

Кръстих този блог родителство, защото да имам деца е повратен момент в живота ми. Тяхното съществуване ме върна там, където винаги съм смятала, че е моето място – в детството, в света на творчеството и мечтите, на игрите и безметежното, понякога леко уморено щастие, че съм тук и сега. Все още поправям щетите от „възрастния“ ми период. Не е лесно – по лична си моя статистика, подобна на тази за броя години, необходими да си изчистиш организма от ефекта на пушенето, да се „прочистиш“ от ефекта на „възрастния“ отнема горе-долу една четвърт от времето, в което си бил възрастен, обаче за всеки е различно. Обичам простата математика и затова си направих ето това уравнение: Вв (време в години, в които си бил възрастен)/Кс (коефициент на самонаблюдение) х Сп (скорост на промяна) = Вд (време в години за връщане в детството) или Вв/Кс*Сп=Вд, като приемам, че коефициентът на самонаблюдение и ускорението са в скала от 1 до 3, където 1 е най-ниска стойност. Моят резултат излезе 2,5 🙂

Е, няма да ви занимавам повече с математика, тя не ми е силната страна. Затова пък вярвам, че да пиша е и ще ви споделя една тайна – имам си мечта от детството и тя е да напиша книга някой ден (шшш, това го прочетете много много тихо).

Дали все пак да не споделя, че се казвам Силвия и имам две прекрасни момчета. Много искам да си имаме трето детенце, обаче мъжът ми, който много ми помага за децата, къщата и изобщо всичко и е много търпелив към променливите ми настроения и към онези моменти, когато се въодушевявам от дребните детайли, та да се върна на това, че той все още не е убеден, че ще има сили за още едно мъниче, което да му се катери по вестника в събота сутрин. Ще видим 🙂

Добре дошли при мен!

Реклама