Бърз, лесен и много вкус-кусен обяд…, или вечеря, … или закуска

Много често в офиса се чудя какво да обядвам – искам да е бързо, да не се налага да сядам и да чакам в някое от съседните заведения, да мога да го изям в кухнята пред лаптопа или телевизора или пък пред компютъра на бюрото, ако съм натоварена със задачи.

Наблизо имаме магазин на Добрев „Сирене и вино за приятели“, където има вкусни и евтини, прясно приготвени сандвичи, както и всякакви разновидности на многолистно-тестени закуски – кроасани, пицети, кремвишки… Имат и чудесен лучен хляб, който за съжаление рядко успявам да купя, тъй като свършва бързо. Разнообразявам с пакетче пушени моцарелки, може да взема към тях и сушени домати в зехтин ако съм наистина много гладна. Въпреки разнообразието, ми се иска някой път да хапна нещо не чак толкова тестено (или млечно).

Днес слизам в близкия магазин Piccadilly, за разнообразие и без много конкретна идея. Пред очите ми попада арабския кус-кус на Barilla, който рядко виждам по щандовете с паста (а от тези щандове пазарувам особено често, повярвайте ми). Тъй като се прави без варене,е идеален вариант за приготвяне в офиса, където няма печка, но има варианти да се сдобия с гореща вода за заливане. Към него прибавям консерва риба тон в зехтин на Rio Mare, буркан био-царевица с марката Delhaize, която често купувам (децата обичат царевица, а нямам доверие на царевицата в не-био вариант). Връщам се към щанда с плодове и зеленчуци и доста трудно избирам едно авокадо и един лимон (не ми харесват плодовете и зеленчуците в това Piccadilly, намира се под бизнес сграда Полиграфия на Цариградско шосе, не зная защо винаги са едни такива … никакви). С известeн компромис в качеството на авокадото и лимона, имам продуктите за един чудесен обяд (всъщност, за няколко, тъй като количеството е доста сериозно). Цената на всичко е близо 17.00 лв. Ако не сте много лакоми, може и трима или дори четирима да се наядете с това количество. Аз изяждам порция за двама 🙂 След това ми се приспива и си обещавам да не вечерям.

Ето продуктите и начина на приготвяне:

1 кутия 500 гр. арабски кус-кус

1 бурканче 230 гр. царевица

1 консерва риба-тон в зехтин (моята беше от 260 гр., но е въпрос на вкус колко да се сложи, както и за останалите продукти)

1 лимон

1 авокадо

сол на вкус

копър по желание

Заливате кус-куса с 500 мл гореща вода и добавяте 2-3 с.л. зехтин от консервата риба тон. Похлупвате с капак и оставяте да престои 5 мин., за да поеме кус-кусът водата и да омекне. Докато чакате, обелвате и нарязвате авокадото на малки парченца, изисквате сока на лимона и раздробявате парчетата риба тон с вилица. След като кус-кусът е готов, смесвате добре всички съставки и овкусявате със сол (и още лимон, ако е по вкуса ви). Ако обичате копър, може да добавите на вкус. Воала! Става за 5 минути и е много, много вкусно.

Идеята е от блога „В кухнята на моето семейство“, който обожавам.

Реклама

Read Full Post »

Гладни мисли

Снимка: http://fridaytea.jigsy.com/

Петъчният ден в офиса понякога е доста натоварен, но днес свърших спешните неща бързо и си ровя из нет-а с очакване да ми доставят поръчаната пица (отдавна не ми се е случвало да ям готова пица, време беше).

Винаги, винаги, когато съм гладна, съзнателно или не попадам на фууд блогове. Сега се зачетох в рецептите на Love Bites. Мернах из Facebook последната рецепта за кюфтенца с гарнитура от печен чесън и разтопен камембер и слюнките изпълниха устата ми само при мисълта за вкуса… Знам, че у дома ще съм единствената, която ще яде гарнитурата :), но за кюфтенцата може да има и други желаещи, затова започвам да правя списък за пазар.

Утре е събота, така че по-добре днес да напазарувам необходимите продукти. Представям си как утре за обед ще привлека тримата мъже у дома към масата и започвам да допълвам списъка, за да има за всеки по нещо. Чесънът както винаги няма да впечатли никой освен мен. Малкият е щастлив стига да има няколко кюфтета или друго смляно или нарязано и изпечено тревопасно в чинията си, така че за него не се притеснявам. Баткото няма да се впечатли от кюфтенцата, така че за него е добре да потърся пресни картофи, може би и хубави свински наденички, които да направя в тесто. Сещам се, че за мен е добре да има и салата, затова разравям блога нататък и виждам много приятно предложение за салата от спанак с ябълки и козе сирене, с добавка брускети с домати, босилек и пармезан. Мяркам на снимката, че има добавен и портокал в салатата, въпреки че го няма в рецептата. Списъкът ми за пазаруване набъбва, а и се сещам, че трябва да добавя традиционните и почти ежедневно купувани у дома мляко, яйца, кашкавал… Трябва да намеря и хляб със сушени домати или поне лучен хляб, за да е пълно удоволствието от храната.

Започвам да правя сметка през кой магазин за кои продукти трябва да мина и косата ми настръхва все повече докато си представям колко места трябва да обиколя за пореден път, за да имам удоволствието да изпълня менюто, което съм си избрала. Смятам времето до идването на пицата, изяждането й, минаването през няколко магазина и пристигането навреме пред детската градина. Започвам да разбирам как няма да ми стигне. В 16.00 ч. трябва да съм кацнала пред детската за малкия – днес за трети път тази година е решил, че ще спи там и не ми е удобно да разкарвам баба му да го взима отново следобед. Намирането на място за паркиране на някои от местата е с шансове, почти равни на това да ме уцели светкавица по време на гръмотевична буря. А не мога, не мога да се сетя за място, откъдето да купя всичко в списъка накуп… Дори и да не е накуп, но поне да не налага обикаляне на три столични квартала. За пореден път започвам да съжалявам, че в града ни няма от тези пазари, присъщи на някои ориенталски градове или пък такива, известни с любовта си към хубавата кухня, където можеш да намериш всичко накуп – от най-простата храна до редки подправки като шафран или пък семената от копър, които в София трябва да търся в аптеката. Не че няма да прекарам отново толкова време в захлас на подобен пазар, но пък „удоволствието” от шофирането по разбитите улички, заобикалянето на ремонтните дейности по тях, изчакването на бусове за доставки да маневрират „обръщане” по еднопосочна широка два метра уличка и паркирането ще си ги спестя с голям кеф.

Тъй като храната се бави, а аз вече съм се пренесла в друг свят, тръскам глава и се захващам с практичната работа да намаля списъка с покупки така, че да мога да се вместя в ограниченията на местожителството си и на 24-часовия ден. Чудя се как след като Айнщайн бил измислил това за пречупването на времето, не се е намерил някой да го оползотвори практически и да можем да си правим чупки в деня напред-назад, за да ни стигне той за всичко. Например, сега се чупя със списъка за покупки три часа назад, когато още не съм гладна и денят е пред мен, а магазините не са претъпкани от хора с ей-такива уикенд торби, пазарувам си каквото си искам, складирам го в хладилниците на офиса и после правя нова чупка към момента, в който идва пицата. Не за друго, ами за да не трябва пак да мина през работата, дето вече така или иначе съм я свършила. Не ме разбирайте погрешно – няма лошо да си я върша, ама нали вече е свършена… Хапвам пицата, после правя чупка във времето така, че да мога да съм точно в 16.нуланула пред детската – обичам да шофирам, но нямам против да си спестя преживяването и защо да не използвам чупките във времето, а, а?

Ах, пицата идва точно в момента, в който се усетих, че вместо да съкратя покупките до поносимо за носене и обикаляне количество, съм дописала две-три неща ей-така, без да искам, докато си правя чупки из времето.

Предполагам, че като се нахраня ще погледна по-спокойно на ситуацията и ще намеря най-доброто решение за утре. Като например да се разходим с децата до библиотеката с много закъснелите за връщане книжки и по пътя да вземем хрупкав хляб, сушени домати, пушени моцарелки, прясно масло и с доволно количество чубрица или босилек според личните предпочитания, да хапнем импровизирано след прекарана на чист въздух и слънце съботна сутрин. И без това, мъжът ми май ще работи.

Сега, сещате се, гладна съм…

Read Full Post »