Archive for януари, 2013

Сряда е. Имам късна среща в офиса и затова ще ходя нататък към обяд. У дома сме сами с малкия ми син. Отдавна не ни се беше случвало да сме заедно само двамата. Вече е почти на четири и все по-често иска да играе с някой, вместо сам, както предпочиташе доскоро. Напоследък забелязвам, че проявява интерес да учи постоянно нови неща, често пита защо, научи се да събира числата до пет с едно. Изобщо, влязъл е във фазата, в която иска да си взаимодейства и да учи от другите посредством игра много по-целенасочено някак…

Да си остана у дома до по-късно в делнична сутрин не е рядко явление, но много често гледам да свърша повечето домакинска работа като готвене, пране, гладене. Понякога вечер или в ден от уикенда съм ангажирана с курсовете за родители, които водя и без да искам си изградих навици да върша домашните задачи сутрин през седмицата. Така ми остава и повече време в почивните дни, което използваме с децата за различни занимания.

Тази сутрин съм планирала да пусна две перални и да изгладя. Това е амбициозно, тъй като имам натрупано пране за гладене от четири перални. Малкият обаче не желае да ми влезе в положението и държи да играем на новата му игра, в която се представяме за героите от филмчето „Ледена епоха“ или от „Розовата пантера“ – напоследък това са му фаворитите съответно сред дългометражните и късометражните филми. Аз нямам нищо против, но повече от 10-15 минути на тази игра ме влудяват, защото той очаква от мен да казвам реплики, които са много конкретни, пък аз не ги знам и той се сърди от това. Така прехвърлям играта към лотото с животни, което е много любима и интересна и за двама ни игра, освен, че е образователна. Минават още 15 минути и чувам звука от пералнята. Нямам шанс да ме „пуснат“ да свърша нещо. На мен обаче ми е НАИСТИНА важно да изгладя, защото големият ми син няма да има какво да облече утре в училище.

Малкият често иска да играе на една игра от серията на Djeco – RALLY. Играта е много подходяща за малко по-големи деца, които се учат да събират и изваждат числата до 10, но той определено е малък за нея. Затова всеки път му отказвам или му я давам да поразгледа количките и картите и я прибирам.

IMG_0066

Днес ми хрумва идея как да го въвлека в игра без да се налага да участвам на сто процента, за да може да свърша малко задачи, като едновременно с това да го науча да разпознава числата. Обяснявам му правилата, които задължително са представени под формата на вълнуваща игра с победител и в следващия час и половина, докато той играе, а аз само съдействам и помагам от време на време, успявам да свърша с цялото простиране и гладене. Малкият ми син пък започна да разпознава безпогрешно всички числа от 1 до 9, както и тези, маркирани с точки на зарчетата.

Детето е щастливо, защото се е забавлявало и е научило нови неща, аз съм доволна, защото съм свършила всичко набелязано докато участвам в играта му и го уча на нови неща. Всички печелят 🙂

IMG_0009

Ако нямате точно тази игра, ще ви свършат работа и изрязани от картон карти с написани на тях числа от 1 до 9, а за да е по-забавно можете да им нарисувате трасета. Ако искате да съчетаете с припомняне на цветовете, може да нарисувате цифрите и трасетата с различни цветове. Няколко колички от играчките на детето ви и две зарчета от някоя друга игра допълват необходимите материали.

IMG_0067Ето и правилата на играта. Детето хвърля зарчетата и трябва да разпознае на всяко кое число е изобразено с броя на точките. Можете да използвате и едно зарче, но така ще стане по-бавно ако картите са повече и може да омръзне на детето. Ако може да брои, можете да го карате да брои и така да научи колко точки от зара на кое число отговарят. Аз помагах за по-сложните 5 и 6 на детето, но след няколко пъти, в които ме пита, започна и сам да ги разпознава. След като хвърли две числа, трябва съответно да намери карти, които изобразяват същите числа и да ги нареди по „трасето“. Трасето е произволно избрано място, достатъчно голямо, за да може детето да подреди картите в произволен ред, построявайки път, магистрала, шосе, състезателна писта или каквото въображението му рисува. Важно е да не се изкушавате да му помагате всеки път за намирането на съответното число, а първо да го питате: „А можеш ли да се сетиш сам/а?“, или пък „Преди малко намерихме същото число, сещаш ли се как изглеждаше?“ или „Я виж хубаво само жълтите числа“. След като малките числа от 1 до 6, които са изобразени на заровете, свършат, започвате да събирате числата от зарчетата, така че детето да може да подреди и останалите карти. Ако предпочитате или детето е по-малко можете да спрете строежа на трасето и дотук. Ако решите да продължите със събирането, ще се наложи да помагате на детето. За малките сборове, като 1 плюс 1 например, може да го питате преди да му дадете отговора. Ако всеки път повтаряте числата, които се падат и ги събирате на глас, детето започва за запомня по-лесните сборове. Когато подредите цялото „трасе“, идва ред на количките. Тук можете с помощта на въображението си да раздвижите играта като подреждате колички на стартова линия, или пък ги паркирате, или ги редите на стълбицата на победителите. Отново използвайте зарчетата, като този път падналото се число трябва да се открие сред картите от трасето и на тях да се постави количката. Ние използвахме в този финален кръг от нашето състезателно рали само едно зарче и подредихме количките само на карти от 1 до 6.

Тъй като за строежа на трасето използвахме масата в хола, до която бях разпънала дъската за гладене, а малкият редеше пистата по края й в един голям правоъгълник, в един момент мястото свърши и детето попита къде да строи оттук насетне. Вместо да му отговоря веднага с решение, го попитах: „А ти какво би предложил?“ и той без да се замисли реши, че пистата ще завие в някаква посока и така използва и вътрешната част на „правоъгълника“, за да дострои трасето си. Приключихме точно навреме, когато аз бях изгладила, а той загуби интерес към продължаване на играта. Загуби интерес и към моето участие в играта му и се втурна към следващата, нареждайки с животните си в поредната сцена.

Споделете какви игри измисляте, за да участвате заедно с децата и в същото време да имате възможност да посвършите някоя и друга рутинна задача.

Advertisements

Read Full Post »

В първия работен ден след дългите Коледно-Новогодишни празници седя с вперен в екрана поглед, написала съм две изречения от текст, който трябва да предам за фирмения блог и дори не ми харесват. КПД-то ми клони към нулата. Навън вали невероятен пухкав, мек сняг, обаче прозорците в нашия офис са на тавана и нямам пряк поглед към приказната гледка. Имам да връщам закъснели книжки в детската библиотека на Славейков и решавам да се разходя пеша. Какво толкова, аз съм на Полиграфията на Цариградско шосе, ей го къде е площад Славейков. Нарамвам книжките, слагам шал, ръкавици и качулката на якето и потеглям. Добре, че днес съм с апрески. Вървя към Орлов мост, а снежинките влизат в очите, носа и устата ми, но ми харесва. Не е студено. Обичам да се разхождам, но го правя рядко. Така си събирам най-добре мислите, често пиша дълги текстове наум, обаче не съм намерила още устройство, което да ги записва.

Така, вървейки сред снежинките на парка около Паметника на съветската армия, си мисля за новата и старата година, какво се случи и какво предстои. Не съм привърженик на новогодишните резолюции. Случвало ми се е да правя списък с решения за новата година, но много рядко се връщам към него да го проверя, а какво остава да го изпълня. Една година дори направих резолюциите през април 🙂 Обаче сега ми се въртят в главата разни идеи как да подобря качеството си на живот през тази година, да намаля стреса и хаоса, да стана по-ефективна, да си разчистя малко време за важните хора и неща… Някъде около градинката на Седмочислениците, след като прекарах едно сериозно време в Sedgwick Shop и си тръгнах с два чифта дънки, произведени точно за моята закръглена фигура, каквито търся от цял век, вече имам списък в главата си с идеи какво да променя тази година. Подпирам се на една пейка и надрасквам няколкото неща, които съм се сетила. Да не избягат. На връщане от библиотеката минавам по най-любимата ми улица Шишман и решавам да седна във Farmer’s за почивка (казах ви, рядко се разхождам и нямам тренинг) и за топла супа. Там супите и хлебчетата са невероятни и днес си избирам супа с царевица и бекон придружена от запечено царевично хлебче с фенел. Сядам на малка масичка до големия прозорец към вътрешния двор. Супата е гореща и се заглеждам навън. Дворът е странна смесица от спомен за  чара на тийнейджърските ми години, когато пушехме тайно в скрити местенца като това около френската и неутрално усещане за абсолютно ненужното пространство, отделено очевидно за гигантския лост за тупане на килими, тъжно ръждясващ в средата му.

Докато си зяпам посткомунистическата картина с носталгия, пред очите ми пак се превърта списъка с новогодишни решения, допълвам незнайно от кои кътчета на мозъка ми с нови и нови точки. Решавам, че няма нищо случайно и май ще се наложи за имам списък тази година. Вадя отново тетрадката и молива и докато сърбам сладко супата (добре, че съм единствения клиент, обядващ тук около 15.30 ч.) успявам да изработя списък от цели … точки:

  1. Да подредя хаоса у дома и да изхвърля старите вещи. (Хм, като се замисля, това важи и за живота ми, където май са ми в повече „старите вещи“ и хаоса.)
  2. Да се оглеждам преди да пресичам малки улички с качулка на главата. (Може да ви е странно, но не го правя и разчитам на слуха си, който няколко пъти ми изневерява, обаче, честно, когато съм с качулка се чувствам като Дарт Вейдър и нямам сили да завъртя глава.)
  3. Да ставам 1 час по-рано сутрин. (Това ще е най-голямото ми предизвикателство, просто нямам енергия сутрин, това е цялата истина.)
  4. Да спортувам два пъти седмично. (Сега го правя по веднъж, от време на време, което прави целта почти постижима.)
  5. Да не купувам нов брой на списание, на което имам непрочетени стари броеве. (Сигурно се сещате, че имам купища неизчетени броеве, предимно от списания като L’Europeo, GEO, National Geographic, което се дължи отчасти на незнайно откъде загнездилия се в мен навик да чета от корица до корица всяко списание, което съм купила. Напоследък обаче имам напредък, защото минавам направо на статията, която ми е грабнала окото, а останалото чинно изчитам по ред на номерата.)
  6. Да чета по една нова книга месечно, различна от детска литература и родителство. (Обожавам детските книги, но дори и на мен ми идват в повече. Тези за родителство са ми не само интересни, но и необходими за професионалното ми развитие. Но, наистина, имам нужда от истинска литература. Хм, обаче като се замисля, ще е по-реалистично да чета по една нова книга на два месеца, защото, нали се сещате, заспивам на третата страница.)
  7. Да гледам по един нов филм седмично. (Киното и музиката са ми страст от години. Обожавам да гледам филми. Откакто имам деца, това е все по-трудно, защото единственото време, когато мога да гледам филм без да бъда прекъсната поне 37 пъти, е след като те заспят, но, хм, често заспивам с тях или дори преди тях, нали, разбирате ме защо.)
  8. Да структурирам общуването в социалните медии до 2 определени часа дневно, по един сутрин и вечер, без събота и неделя. (Мда, социалните медии са основният крадец на време, имам отчайваща нужда да огранича употребата им в определен диапазон. Без оправдания!)
  9. Да правя поне по една нова супа месечно. (Това май беше повлияно от вкусната супа, която ям в момента, в който пиша списъка и от разочарованието, че у дома няма много почитатели на супата и разнообразната храна като цяло.)
  10. Да заменя едно от дневните кафета с чай. (Но не сутрешните две, защото без тях съм неспособна за каквото и да е.)
  11. Поне веднъж седмично да се разхождам пеша към центъра и да хапвам супа в някой от супа-баровете. (Това със сигурност е свързано с приятно прекараното време на въпросната разходка, но защо пък не?)
  12. Веднъж месечно да излизам без мъж и деца. (Ето само това ако постигна, ще регистрирам огромна промяна и напредък!)
  13. Да спра да се чувствам виновна когато: къщата е нагоре с краката; прибирам неизгладено прането; няма топло приготвена домашна храна в кухнята ми; неизпраните дрехи са повече от изпраните; предпочитам, макар и за минута само, да съм на място далеч от дома и семейството, сама и безгрижна. (Дори докато ги пиша тези неща сега се чувствам виновна, това ще е трудна цел.)

Сега виждам, че списъкът е от 13 точки. Неумишлено и непреднамерено. В 2013-та! Може пък да ми е на късмет.

Е, вече имам списък с новогодишни резолюции и тази година, за по-сигурно, е онлайн, за да не се загуби 🙂 Може пък да ми послужи като добра причина, за да пиша по-често в блога, което не е нова цел и затова я няма в списъка.

Днес решавам да публикувам този пост в блога и междувременно попадам днес на интересна статия, която опровергава теорията с поставянето на измерими цели (както са ме учили сумати водещи и не толкова водещи гурута и лектори в бизнеса). Интересен ми е този параграф: „Конкретните цели може дори да предизвикат резултати под очакванията и възможностите. Много шофьори на таксита в Ню Йорк, твърди екип икономисти, печелят по-малко в дъждовни дни, отколкото биха могли, защото се прибират в гаража, щом достигнат сумата, смятана от тях за печалбата от един слънчев ден.“

Няма случайни неща, нали? Замислям се дали целите са път или барикада по пътя. Може би прекаленото вглеждане в тях и преследването им на всяка цена ни поставят ограничения. Може би са опит за баланс между хаоса, свободата и неограничените възможности и сигурността, удобството и необходимостта от посока. Баланс на контрасти!

Честита Нова Година!

Котрасти

Read Full Post »

%d bloggers like this: